|
Акценти: Какво предвижда Националната жилищна стратегия до 2030г. – Част 2
Акценти от анализа на Световната банка от 2017г.Националната статистика регистрира постоянно нарастване на общия брой жилища за периода 2011 – 2015 г. с 48 000 жилища. Прогнозите за икономически растеж и нарастващия инвестиционен интерес, сочат, че в периода до 2020 г. ще бъдат достигнати и надминати темповете от периода 2007-2009 г. с изграждане на около 20 хиляди жилища на година. Според данни на анализаторите, повече от 91% от жилищния фонд в България е с надеждна конструкция – масивна стоманобетонна, панелна или масивна, но близо 27% от жилищата (698 хил. бр.) са в панелни сгради, които се амортизират ускорено поради лошо управление и поддържане, но все още подлежат на саниране. Повече от три четвърти от апартаментите в страната са в сгради, които са на възраст над 30 години, а лошата поддръжка или липсата на такава, води до бързото влошаване на състоянието им.
Финансовата достъпност до жилище се влошава, отношението цена/доход нараства, което увеличава дела на хората, нуждаещи се от подкрепа за придобиване или наемане на жилище
Това е и причината да се увеличава делът на собствениците на недвижими имоти, които се затрудняват да ги поддържат, а общественият жилищен фонд е със символичен дял от 2,4%. Освен това, жилищната мобилност също остава ниска, тъй като хората се оказват привързани към собствеността си и не реагират на мобилността на трудовия пазар. Към момента не съществуват механизми за жилищно подпомагане на крайно нуждаещи се хора и младежи, които желаят да стартират професионалната си кариера и да създадат семейство в България.
Визия на държавата за бъдещето на жилищния фондКонстатациите са, че в България не е необходимо ново масово жилищно строителство, а е налице остра нужда от обновяване на наличните имоти, повишаване на финансовата достъпност и осигуряване на социални жилища. За да има ефективна реформа, трябва да бъдат постигнати някои основни цели:
Установяване на работещ механизъм за адекватно управление и поддържане на жилищния фонд
В подкрепа на собствениците на жилища, които имат нужда от подкрепа за поддържането им, чрез финансов инженеринг и грантово финансиране, като ще им бъде предоставена възможност да възстановяват средствата в дългосрочна перспектива, така че да не бъдат ограничавани възможностите им за текущо потребление. Подкрепата за конструктивна устойчивост и енергийна ефективност ще бъде подчинена на принципа за икономическа ефективност и ще се реализира единствено в случай, че обновяването не ангажира повече от 50% от стойността на ново строителство в България. Общините ще трябва да изработят пакети от индивидуални инвестиционни проекти, които ще включват държавна субсидия и нисколихвен или безлихвен кредит по финансови инструменти /комбинирани или поотделно/. Бенефициентите ще бъдат сдружения на собствениците и физически лица, които ще трябва да отговарят на определени критерии, които ще бъдат изготвени в условията на партньорство и прозрачност, и при зачитане на социално-икономически и екологични фактори.
За масовата и уязвима група от панелни сгради, построени по типови номенклатури и оставени без архивирана проектна документация, ще се осигури служебно възстановяване на такава за сметка на публични фондове. Аналогично решение ще се търси и за жилищните сгради в средните и малки градове, останали без техническа документация. Осигуряване на финансово достъпни жилища. Пряко подпомагане на уязвимите групи. Наличието на голям брой необитавани жилища се разглежда от законодателя и като проблем, и като възможност за удовлетворяване на потребността от достъпни наемни имоти, чрез промени в данъчното облагане.
В същата посока е необходимо да бъдат създадени стимули за предоставяне на необитавано жилище за социални цели. Мерките ще бъдат насочени към:
Изграждане на рамка на националната жилищна система
Предвижда се създаването на Фонд, който ще акумулира средства от всички възможни източници (държавен бюджет, оперативни програми, международни донори, капиталов пазар и др.). Изразходването на средствата от него ще става в съответствие с ежегодно актуализиращи се общински жилищни програми и ще бъде насочено към общините, гражданите и сдруженията на собствениците чрез инвестиционни субсидии за социални жилища, за обновяване на съществуващ жилищен фонд и мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, преференциални кредити. Ще бъде въведен единен национален стандарт при оценката на недвижими имоти, чрез потенциала на браншови организации, банки, агенции за недвижими имоти и др.
От МРРБ предвиждат обща финансова рамка от 250 млн.лв. на годишна база – 50 млн.лв. от държавния бюджет и 50 млн.лв. по линия на задължените лица по чл. 14 от ЗЕЕ (Национална схема за задължения за енергийна ефективност), за останалите средства ще се разчита на европейските програми. Резултатите от изпълнението на Националната жилищна стратегия не се очаква да се проявят по-рано от 3 до 5 години след приемането на документа.
По-стари новини
|
|